Автор: Вацлав Клаус, бивш президент на Чехия Президентът Павел, а няколко

Автор: Вацлав Клаус, някогашен президент на Чехия 

Президентът Павел, а няколко дни преди него и министърът по европейските въпроси Дворжак (напълно непотребен пост, основан само да удовлетвори петорната коалиция), и двамата без икономическо обучение, с изцяло неподготвени и неквалифицирани изказвания, се пробваха да лобират за допустимо най-бързото приемане на еврото. Със сигурност външни ползи, частично и вътрешни, поддържат тази концепция. Те желаят да ревизират дали чешкото общество е дотолкоз унищожено и провалено, че да се откаже без никакъв митинг от чешката крона. 

В тази връзка би трябвало да бъде припомнено ясно, че ние не приехме нито райхсмарката като съществена валута при Протектората по време на Втората международна война, нито приехме руската рубла след 1945-та година, както и след Пражката пролет през 1968-ма. В тези два интервала имахме протекторатска крона, печатана от Народната банка на Чехия и Моравия, а по-късно имахме чехословашка крона. 

Неикономистът Милан Книжак, също като големия брой хора, които ми пишат тези дни, споделя в своя блог, че приемането на еврото е голям политически ход, при който ние би трябвало да се откажем от елементи от нашата история, от нашата самостоятелност и горделивост. Министър Дворжак и президентът Павел нито схващат, нито желаят да се съобразят с тази банална истина. Липсва им уважението към фундамента на нашата страна и нашето общество. 

На нас обаче това почитание не ни липсва. В позицията на Института Вацлав Клаус от 4-ти януари тази година това сме и написали -  че промяната на чешката крона с еврото е фундаментално решение за бъдещето на Чешката република за десетилетия напред. Да, тъкмо по този начин го усещаме. 

Трябва да се подчертае дебело, че днешният неестествен спор за влизането в еврозоната е стопански изцяло неактуален и непотребен. Приемането на еврото не е пътят да излезем от тази наша, за жалост станала към този момент хронична, икономическа застоялост, която се е трансформирала във водеща характерност на актуалната чешка република. Президентът Павел явно не осъзнава това, трансформирайки еврото в съществена тематика на своята като цяло безсмислена новогодишна тирада. 

Блестящият стопански анализатор Павел Кохоут озаглави своята публикация в „ Лидове вести “ „ Евро в море от измама “ (от 5-ти януари 2024-та). Съгласен съм, че имаме задължението да се пазим от демагогията, даже бих споделил от демагогията и на двете страни по тематиката. Нужно е напълно прецизно да разграничим аргументацията от демагогията, и също по този начин да разграничим икономическата обосновка от политическата. Присъединяването към еврото ще бъде голяма стъпка към покоряване на днешните космополитни, прогресивистки европейски елити, които желаят цялостна политическа и икономическа унификация на Европа. Това би означавало залез на чешката държавност и преобразяване на Чешката република в една от провинциите на европейската „ супердържава “. Бихме се разтопили като бучка захар в чаша чай. Този образец го дадох още в далечната 1992-ра и още важи с цялостна мощ. 

Огромното болшинство чешки жители – като се изключи министър Дворжак и президентът Павел – не желае това. До това умозаключение водят всички социологически изследвания, анкети в медиите, както и ежедневният контакт на всеки от нас с нашите съграждани, съседи, сътрудници, инцидентни хора по улиците. Абсолютно подправен мотив е този, който употребяват лобистите за бързото влизане в еврозоната, че на процедура сме се съгласили да приемем еврото още с влизането си в Европейски Съюз. Това е единствено половината истина. След като сме поискали да се присъединим към Европейски Съюз по това време (а пък да не се присъединим беше политически и обществено невъзможно), то приемането на еврото беше изискване за нашето участие. Ние обаче се съгласихме с приемането на еврото само от позиция на това, че не ни беше избрана датата, на която да го създадем. Това беше основен аспект от нашето единодушие. Възражението, че не изпълняваме своите отговорности, е безусловно несъответстващо. 
Имаме редица стопански причини, че еврото е противоречив и даже химеричен план. Общата валута не може да бъде подобаваща за извънредно другите страни в Европа и едните ще би трябвало да доплащат за другите. Единният валутен курс на еврото (вместо десетки курсове на разнообразни валути) ще устройва едни, до момента в който унищожава други. Икономически по-слабите страни от европейския юг и изток заплащат повече за еврото, освен това заплащат повече, в сравнение с получават под формата на дотации от Европейски Съюз. От основаването на еврозоната икономическите разлики на страните членки се усилиха (ножицата се разтвори) и има страни, които от дълги години нямат никакъв стопански напредък, като да вземем за пример Италия. В своята столетна история чешката крона също в никакъв случай не е била по този начин покрай проваляне в бездната, което не може да се каже за еврото. То беше доста покрай колапс след рецесията от 2008-2009-та година. 

Изключително подправен мотив е, че евентуално още тази година бихме могли да осъществим така наречен маахстрихтски критерии, които изпълнявахме до пандемията от коронавирус. Винаги съм смятал тези критерии за подбив – за първи път ги видях през 1991-1992-ра година като тогавашен министър на финансите и, махайки с ръка, означих, че въпросните критерии, основани, с цел да включат Гърция, Италия, Франция и Испания, са толкоз необятни, толкоз свободни, толкоз умерени, че не бихме могли да не ги осъществим. 

Тъкмо на тези критерии в този момент ще се спра по-подробно (както знаем, редица страни не могат да ги изпълнят и през днешния ден, а Франция в никакъв случай не съумя да извърши един от тях). Наричат ги маахстрихтски критерии, само че през 2006-та година разгласих публикация, която редакцията на “Лидове “ вести озаглави „ Критерии на Клаус за приемане (или не) на обща европейска валута (20.01.2006). Моята концепция беше напълно друга, а точно, че на нас ни трябват не непознати критерии, не маахстрихтски критерии, а точно чешки. В публикацията написах, че откакто маахстрихтските критерии са дефинирани от страните с обща европейска валута към страните, които желаят да се причислят, тогава това са техните критерии. Тези критерии би трябвало да им оказват помощ да решат дали някоя нова страна няма да заплаши тяхната обща валута с влизането си в еврозоната. Т.е. това не са нашите критерии. 

Добавих, че нашият интерес в логиката на нещата е напълно друг. Нас би трябвало да ни интересува имаме ли полза да приемем еврото като съществена или аварийна валута. Тук би трябвало да господства противоположното схващане: дали приемането на обща валута ще бъде преимущество за нас, дали тя ще стабилизира нашата стопанска система, дали приемането няма да провокира ненужни стопански шокове и дали ще способства за икономическия ни напредък. Не желая да дублирам истинската публикация, само че ще повторя структурата на чешките критерии, които предложих по това време. Трябва да се запитаме:

- трансформира ли се еврозоната в място на бърз и динамичен стопански напредък, подсигурява ли фискална и парична непоклатимост и дали страните членки извършват личните си правила. Обобщено – нужна ли е една-единствена валута- съумя ли тя да подкрепи стопански въпросните страни;

- има ли съгласуемост на чешката стопанска система с стопанската система на еврозоната, не от позиция на икономическа система, а на стопански параметри, главно цени и заплати;

- желаеме ли паричният съюз да притегля нови страни членки или не?

Тези критерии ги формулирах преди 18 години. Разликата с през днешния ден е това, че тогава еврото съществуваше от седем години. Днес то навърши 25 години, опитът ни с него е доста по-голям и не е в негова изгода. Написах публикацията си преди огромната рецесия от 2008-2009-та година, през днешния ден към този момент не ние, а последователите на еврото би трябвало да са станали по-мъдри. 

Превод за " Гласове ": Юлия Семир Ел-хаким